Текст и фотографии: © 2009 Николай Димитров
ВНИМАНИЕ! Тези снимки си имат автор, следователно са със запазени авторски права. Ползването им без предварително писмено разрешение от автора е нарушение на ЗАПСП!
Ден първи, 21 Август 2009, Петък
Фестивалът най-после започна!!!
Понеже нямах акредитация, трябваше да снимам почти нелегално. Е, не се криех като по шпионските филми, но се стараех да бъда максимално дискретен, затова и снимах основно с един малък 50мм обектив, който не се набива на очи, а освен това ми даваше възможност да снимам без светкавица, заради голямата си светлосила... Естествено, като член на сдружение "За Жеравна", можех да имам акредитация, но не исках: първо, задължаващо е (ще ми искат определени снимки после, а аз снимам само това, което считам за интересно), второ, на фестивала имаше достатъчно "официални" фотографи, които изобще не се стараеха да бъдат дискретни, напротив - накъдето се обърнеш, все фотограф виждаш. И хората, като гледат, че някакви други хора бляскат с едни мощни светкавици, и те си изваждат апаратите и става нещо, което не бих искал да виждам следващата година... Ще трябва да помислим за намаляване броя на фотографите и за максимално ограничаване на ползването на светкавици - щом аз мога без светкавица, значи по принцип може... Видеооператори също имаше доста, но те поне не святкат и затова не се забелязват много-много.
Тази година, на база опита от миналата, организацията беше много добра. Аз поне не забелязах да има някакви съществени проблеми.
Тук е мястото да спомена, че сдружение "За Жеравна" има сериозен принос в организирането и подготовката на фестивала. Така например, членовете на сдружението почистиха гората, направиха плетовете, портата, малката сцена, осигуриха агнетата за чеверметата, дърва и ред други дребни наглед неща, без които обаче не може.
Калин Григоров, председател на сдружението и собственик на къща за гости "Кафенето на Димчо Кехая", плати от джоба си доста солидна сума пари, които, както каза Христо Димитров на откриването, няма шанс да си върне...
Първият ден не беше много богат откъм събития, но продължи дълго - до 5 ч. сутринта. Хората се веселяха истински, а времето беше разкошно и през трите дни.
Официално откриване на фестивала на Голямата сцена
Програмата на фестивала откриха ансамбъл "Тракия"
След официалната част, веселбата продължи до зори на малката сцена
Звукът на каба-гайдите кара всеки истински българин да настръхне
Родопски песни - мнооого ракия се изпи покрай тях
Ден втори, 22 Август 2009, Събота
Вторият ден е най-важен, защото е цял - от сутринта до вечерта човек може да се седи на фестивала, да си хапва, да се излежава под сянката, да поспи...
Сутринта бях сложил в пояса само един стар, но все още работещ Zeiss Ikon Ikonta с формат 6х9 см - фотоапарат, който и сега си е много сериозно машинка, стига да знае човек как да го използва. Снимки от него ще покажа едва когато проявя и сканирам филмите - 2 филма по 8 кадъра, което пък изобщо не знам кога ще се случи, тъй като изискава време, а края на отпускарския сезон е вече твърде близо.
След обяд сложих в торбата другия апарат, дигиталния, при него поне снимките стават за публикуване сравнително бързо...
Жеравненци отиваха семейно на фестивала, извадили стари одежди от скринове и сандъци
Залезът над Жеравна беше толково живописен, колкото и последвалата го програма на Голямата сцена
Публиката беше разположена по склона срещу сцената, място имаше за още 3 пъти по толкова народ
Концерта откриха гръцките гости
Гостите от Холандия бяха подготвили дълга програма
Гърците излязоха за втори път
Подаръци за ансамбъл Българе от Холандците
Естествено, подаръци и от гърците
Концерта закриха холандците с български тракийски танц
За нестинарските танци публиката заприижда отрано
Жарта от един кубик дърва пареше първите редове на публиката
След като пръснаха въглените, нестинарите нагазиха в огъня
Пушек и пепел се издигат към небето
Иконата е част от нестинарския ритуал - казват, че без нея не става
Последно преминаване на тримата нестинари през жарта, после беше ред на публиката...
Запален бе големия огън
Под топлата светлина на пламъка, Олелията започна
Няколко жеравненци си бяха направили бивак на поляната, в колибата вече спеше един, попрекалил с ракията
Хорото около огъня беше голямо - аха-аха поляната да дойде малка...
Огънят вече догаря, но хорото продължава с пълна сила
Ден трети, 23 Август 2009, Неделя
През този ден реших да не обличам носия и да изчакам 12.00, когато на територията на фестивала ще може да се влиза и снима свободно - така можех да взема със себе си фотографската раница с различни обективи. Освен това, дебелите вълнени потури не са най-удобното облекло в обедната лятна жега.
Първите няколко кадъра направих иззад оградата...
Разходката с кон е запомнящо се изживяване за всяко дете
До оградата беше бай Добри - популярен фото-модел за туристите в Жеравна
Една от участничките също снимаше
Известният коневъд и ездач Ранди - неговите коне бяха основен транспорт на територията на фестивала
Имаше най-различни носии - от 200-годишни семейни реликви до съвсем импровизирани
Защо ли насоченият обектив винаги предизвиква усмивка?
Продаваха се ръчно тъкани торби и сувенирни килимчета
На гърба на коня - като преди много години, далеч преди да има Мерцедес...
Ръчно рисувани керамички съдове се работеха на място
Една от холандските гостенки се справяше много добре със свирнята на български народни инструменти
Хоро под звуците на зурни от петричко
Холандците гледаха с голям интерес всичко, което се случваше около тях...
...някои дори поиграха хоро
Въпреки, че беше неделя и официално фестивала бе закрит, веселбата си продължаваше
Доста момчетии се редиха по няколко пъти на опашка за салати, само заради девойчето зад тезгяха
Собственикът на "Кон-Такси", Ранди, е може би най-интервюирания човек в Жеравна
Най-голяма беше опашката за турско кафе, приготвено на пясък лично от собственика на къща за гости "Кафенето на Димчо кехая" - Калин
Кафето наистина беше много добро!
Вече доста след официалното закриване на фестивала, хорото не спира нито за миг
Имаше и VIP-гости, като дъщеричката на кмета на Жеравна, облечена в специално ушита носия
Снимка за спомен, както преди 100 години, само че цветна
Децата бяха в стихията си - никой не им се караше, дори когато правеха бели
Холандците много харесаха кебапчетата, сигурен съм, че са си взели и за из път :-)
Свирачите на зурни са неуморни
Имаше и "индийки", само дето бяха с по-светла кожа
Това момиче, което седеше в края на гората и съзерцаваше Жеравна, нямаше нищо против да го снимам
Някои не пропуснаха да си направят снимки за спомен...
Случайно избран ВИП обект. Станете ВИП!
