Къщата на дядо Пеньо е една от големите и красиви възрожденски къщи в Жеравна. Като дядо-Пеньовата къща я знам аз, но къщата е била собственост на родоначалника на известния в Жеравна богат род на Никола Драганов - Колимагарека. Намира се в най-източната част на селото, принадлежи към късновъзрожденския тип къщи, на два етажа, с открит сайвант и две външни стълбища. Къщата е паметник на културата.
Ето какво пише Ана Нягулова в уникалния си труд "Родовата памет на Жеравна":
"Реставрирана къща, на два етажа, с две външни стълби, два входа на втория етаж. На първия етаж освен две големи стаи за живеене има и складови помещения. Това е къщата на известната фамилия Драган Колимагарека. Дошли са от махала “Горньо село”. Драган и Мария са живели през 18. век. Никола Драганов бил търговец на добитък — джелепин. Търгувал най-много със свине. Говори се, че ходел чак в Сърбия да ги купува и по пътя ги е продавал. В къщата му имало големи складови помещения за кожи и други животински произведения. Никола и Рада имали 10 деца, 7 от които оцелели."
Къщата е реставрирана частично в края на 70-те години на миналия век - тогава на някого все още му е пукало за старите къщи на Жеравна...
Днес тази къща е в окаяно състояние. Покривът е провиснал, керемидите са разместени и натрошени, има безброй течове и е въпрос на 2-3 години този архитектурен паметник да отиде в историята.
За разлика от няколкото други рушащи се къщи, които имат по 100 и повече наследници (което е същото като да нямат собственици изобщо), тази къща има един известен собственик, който, изглежда, няма никакво намерение да се погрижи за имота си. От това, че къщата е паметник на културата, произтичат някои права и задължения за собственика: Собственикът на къща, вписана в регистъра на паметниците на културата (не само тази, на всички подобни в България) плаща нищожно нисък местен данък - данък сгради и такса смет са в рамките на 10-тина лева. За сметка на това, държавата очаква (и това е законово регламентирано) собственикът да се грижи добросъвестно за имота така, че той да се запази за идните поколения. Тук обаче това не се случва. Както се вижда от снимките по-долу, къщата е оставена да се руши.
И логично идваме до въпроса: какво правят хората, на които се плаща да наглеждат паметниците на културата и да ги пазят от недобросъвестни собственици? Какво правят в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН, бившето НИПК), знаят ли за този и други подобни случаи и ако знаят, какво правят по въпроса? Знаят ли в община Котел за този и други подобни случаи на територията на общината и какво правят по въпроса?
Ако решите да построите в Жеравна един навес за дърва (примерно), трябва да минете през всички процедури на НИНКН. Ако решите да построите къща, трябва да минете през същите процедури. Ако не минете през тези процедури, нищо не можете да построите. Ако решите обаче да заличите стара къща, паметник на културата, не минавате през никакви процедури, никой не ви търси сметка за това, че съсипвате национално богатство, никой даже не се интересува има ли го даден паметник или не.
с. Жеравна, Февруари 2013 г.
Снимките са направени преди около година. Вероятно към днешна дата положението с покрива е още по-зле
Статиите могат да бъдат препечатвани при задължително упоменаване на източника и автора!